Видях дъщеря ми миналата седмица, седнала на кухненската маса, да пише домашно с молив, по-къс от фас. Засмях се, дадох ѝ нов, и си помислих: Само ако оправянето на държавата беше толкова лесно, колкото да подостриш молив.
После прочетох новината — два милиона евро от нашите данъци, дадени за охрана на Пеевски и Борисов. Изпсувах, не защото се изненадах, а защото знам какво може да направи такава сума в ръцете на истински майстори, а не на бодигардове.
Какво можехме да построим с тези пари
Строил съм достатъчно рафтове, за да знам: кривата дъска не се крие с нов лак. И разхищението не се крие зад костюм и кортеж. Два милиона евро — това не е просто цифра. Това са сто покрива, хиляда деца с нови учебници, болнично отделение, което не мирише на соц. Видях как изглежда истинската промяна — и тя никога не идва от бронирани коли.
Айде да си изцапаме ръцете и да видим какво можехме да построим, ако бяхме похарчили тези пари като майстори, а не като политици.
Училища: инвестиция в бъдещето
Преди няколко години ремонтирах старото училище в нашия град. Прозорците тракаха при всеки вятър, радиаторите повече кашляха, отколкото топлеха, а компютрите бяха с дискети. С бюджет по-малък от сметката за обяд на депутат, кръпихме, боядисвахме, и успяхме да купим два нови лаптопа.
Лицата на децата, когато ги видяха — това е сигурност, която остава.Представете си какво могат два милиона евро. В България с такива пари училища в малки градове се превръщат: нови класни стаи, истинско отопление, рампи за деца с увреждания, библиотеки без мухъл. Видях го във Видин и Сливен, където еврофондове превърнаха руини в истински училища.
Болници: здраве за всички
Познавам една сестра във Видин, която кара три смени подред, защото болницата винаги е без хора. Рентгенът е по-стар от мен, а спешното прилича на декор от соц филм. Два милиона евро могат да купят нова апаратура, да ремонтират спешното и да обучат персонала, за да не гадаят по цвета на бузите ти какво ти е.
Видях проект в Румъния, точно отсреща, където подобна сума превърна разбита болница в място, където хората наистина оздравяват, не просто остаряват.Пътища и инфраструктура: сигурност за всички
Псувам всеки път, когато ударя дупка по пътя към работилницата. Два милиона евро могат да асфалтират всяка улица в града, да оправят тротоарите, та майка ми да не се пребие, и да гарантират, че линейката ще стигне до вас, преди да сте си довършили последната молитва.
Читалища и общностни центрове
Смях се, когато чух за ремонта на нашето читалище — там, където дядо ме учеше да дялам дърво, а децата ми танцуваха първите си хора. С милион-два можеш да възстановиш цяла сграда, да я напълниш с книги и да правиш работилници за всяко дете, което предпочита да сглоби къщичка за птици, вместо да скролва TikTok.
Така се пази общността жива, не с охрана на големците.Сигурност за кого?
И какво получихме? Двама души в костюми, возещи се в бронирани коли, пазени като фараони, докато ние кърпим покривите си с катран и се молим да не завали.
Прочетох коментар: „Поне са в безопасност.“ Безопасни от кого? От хората, които плащат за охраната им?По-добре да видя тези пари вложени в неща, които наистина ни пазят — топли училища, работещи болници, здрави пътища и читалище, което мирише на лак, не на политика.
