Миналата седмица съседът ми Стоян — 67 години, работил цял живот — чакаше три часа на опашка пред болницата, за да му кажат, че апаратурата за рентген е повредена. Трябва да дойде пак. Може след седмица, може след две. Стоян се прибра вкъщи с болен гръб и без отговор. Същия ден прочетох, че два милиона евро от неговите данъци — и от моите — са отишли за охрана на Пеевски и Борисов.
Не се изненадах. Но ръцете ми се стиснаха сами…
Кривата дъска не се крие с нов лак
Строя от 30 години. Знам едно нещо сигурно: ако основата е гнила, не я боядисвай — смени я. Разхищението не се крие зад костюм и кортеж. И когато политикът се страхува да се разходи свободно сред хората, които уж управлява — това не е проблем на сигурността. Това е присъда за управлението.
Аз не се страхувам да вляза в нито един квартал, в който съм строил. Защото нещата, които строя, служат на хората. Строй за хората — и ще можеш да ходиш сред тях без ескорт. Прост принцип. Явно труден за разбиране в определени кабинети.
Какво можехме да построим с тези пари
Айде да сметнем — като майстори, не като политици.
Училища. Преди няколко години помогнах да ремонтираме старото училище в нашия град. Прозорците тракаха при всеки вятър, радиаторите повече кашляха, отколкото топлеха. С бюджет по-малък от сметката за обяд на депутат, кръпихме, боядисвахме, успяхме да купим два нови лаптопа. Лицата на децата, когато ги видяха — това е сигурност, която остава. С два милиона евро? Нови класни стаи, истинско отопление, рампи за деца с увреждания, библиотеки без мухъл. Може. Ако парите стигнат до тухлите, а не до гардеробите на гардовете.
Болници. Стоян чака. Рентгенът е повреден. Колегата му от Видин работи три смени подред, защото болницата е без персонал. Апаратурата е по-стара от мен. Два милиона евро са нова апаратура, ремонт на спешното, обучение — за да не гадаят по цвета на бузите ти какво ти е. Видях го в Румъния, точно отсреща. Може да стане и тук. Ако решим, че Стоян струва повече от кортеж.
Пътища. Псувам всеки път, когато ударя дупка по пътя към работилницата. Два милиона евро са асфалт, тротоари, и линейка, която ще стигне до вас навреме. Не след като сте довършили последната молитва.
Читалища. Там, където дядо ме учеше да дялам дърво, а децата ми танцуваха първите си хора. С такива пари се възстановяват сгради, пълнят се с книги, правят се работилници за всяко дете, което предпочита да сглоби нещо с ръцете си, вместо да скролва безсмислици. Така се пази общността жива — не с охрана на тези, които я разяждат.
Сигурност за кого?
Два милиона евро платени от нашия джоб година след година и какво получихме? Двама души в костюми, возещи се в бронирани коли, пазени като фараони, докато Стоян стои на опашка. Докато покривите се кърпят с катран. .
Чух коментар: „Поне са в безопасност.”
Безопасни от кого? От хората, които плащат за охраната им?
Политик, който се страхува от народа си, няма място начело на народа си. Това не е мнение. Това е мярка.
На 19-и — гласувай като майстор
Майсторът не купува инструмент по опаковката. Чете, пита, тества. После взима решение.
През изминалите месеци депутатите от ПП-ДБ вкараха предложението да се свали охраната на Пеевски и Борисов за сметка на данъкоплатците, но всички път предложението бе блокирано. Дали през процедурни хватки, дали с гласуване против, дали с чупене на кворума – това предложение никога не намери 121 гласа “за”.
На 19-и не гласувай по навик. Не гласувай по инат. Не гласувай защото „все тая” — защото не е все тая, питай Стоян. Гласувай за онези, които строят — училища, болници, пътища, общности. За онези, чийто бюджет отива в основите, не в охраната. За онези, които не се страхуват да ходят сред хората..
Мери два пъти. Гласувай веднъж.
