Видях слънцето да се промъква през прозореца на работилницата ми тази сутрин, улавяйки прашинките, които танцуваха над купчина инструменти, които не съм пипал от години. Засмях се, защото всеки майстор има свое гробище – рафт, кутия, ъгъл, където „ползваните веднъж“ инструменти отиват да почиват. Някои още блестят, други носят срама на засъхнал фугин или следа от стара грес. Всеки има своя история, като повечето от тях започват с надежда и завършват с поука.
Оправих течаща тръба под мивката веднъж, въоръжен с ключ за мивки, купен в пристъп на оптимизъм. Псувах, докато се гърчех в пространство, подходящо за котка, не за мъж с болен кръст и инат. Ключът си свърши работата – веднъж. Сега стои в чекмеджето, чака втори шанс, който никога няма да дойде. Още докато си бършех ръцете в дънките, знаех, че едва ли ще го ползвам пак. Но за онзи един миг бях цар на медта и ПВЦ-то.
Да не се лъжем – всеки майстор, всеки ентусиаст, всеки домашен майстор има такъв списък. Инструментите, които купуваме за един проект, убедени, че ще ни потрябват пак, а после се оказват толкова специализирани, колкото сватбен костюм. Видях тема в Reddit, където един призна, че си купил 1-11/16” дълбок накрайник само за да оправи пералнята. Половината ревюта в Amazon за този накрайник са от хора, правещи същия ремонт, другата половина – от собственици на Dodge. Това е тайният живот на инструментите: понякога просто преминават.
Ето и моята изповед, подредена като редица очукани длета. Седем инструмента, които купих, ползвах веднъж и сега ги пазя като напомняне – за амбицията, за ината и за простата радост от свършената работа (дори и само веднъж).
Седемте инструмента, които събират прах
- Ръчен резач за плочки – реликва от Големия ремонт на банята през 2017. Поставях всяка плочка с пот и псувни, убеден, че ще лепя плочки още години. Истината – не съм го пипал оттогава. Плочките са като сватба – красиво, изтощително и нещо, което не искаш да повтаряш, ако не се налага. Резачът чака, търпелив и мълчалив, за работа, която може никога да не дойде.
- Пистолет за паркетни гвоздеи – по-евтино беше да го купя, отколкото да го наема – така си казах. Три дни на колене, с много труд и пот, докато подът заблестя като бална зала. Пистолетът? Събира прах оттогава – паметник на амбицията и болките в ставите. Четох в Garage Journal за човек, който направил същото – купил, сложил паркета, и се надява никога повече да не го види. Понякога най-добрият инструмент е този, който не ти трябва втори път.
- Резбонарезна глава – оправих течащ радиатор. Работата отне следобед, три кафета и повече псувни, отколкото бих признал пред майка ми. Сега главата стои в кутията си – еднодневка. ВиК инструментите са като далечни роднини – радваш се, че ги има, но не искаш да идват често на гости.
- Асансьор за гипсокартон – когато реших да преправя тавана в стаята на дъщеря ми. Научих я как да държи винтовете, как да се смее, когато панелът падне, и как да не се отказваш, когато ръцете ти станат като спагети. Асансьорът ме накара да се почувствам като професионалист, но е прекалено голям за съхранение и прекалено специализиран за повторна употреба. Сега е тема за разговор, заклещен зад косачката.
- Комплект боркорони – от „мини“ до „кой изобщо ползва това?“. Ползвах най-голямата за нова брава. Останалите не са виждали дневна светлина. Видях коментар в River Dave’s Place от човек, който прави същото и държи „странните неща, които едва ли ще потрябват пак“ в специално чекмедже. Това е истинският арсенал на майстора: половината нужда, половината носталгия.
- Попнитачка – за едно ламаринено кръпване на Ладата на братовчеда. Свърши работа, колата мина преглед, инструментът се прибра в кутията – и не е излизал оттогава. Попнитачките са като стари гаджета: спомняш си ги с усмивка, но не искаш да са част от ежедневието ти.
- Преносим бетонобъркач – направих градинската пътека. По-евтино беше, отколкото да викна бригада, а ми хареса идеята да бъркам бетон като дядо – на ръка, с гордост. Но след тази работа, бетонобъркачът стана стойка за саксии. Видях в Garage Journal, че не съм сам – бетонобъркачите са царете на „ползван веднъж“ клуба.
Защо го правим?
Защо купуваме инструменти, които знаем, че ще ползваме веднъж? Питах се това, докато бършех праха от резача за плочки. Може би е надежда. Може би е гордост. Може би е инатът, че с правилния инструмент можеш да оправиш всичко.
Поне не платих на някой друг да го направи.Мъдър човек в Reddit
Има поука тук, заровена под праха и касовите бележки. Понякога купуването на инструмент е повече от работата – това е история, спомен, доказателство, че си опитал. Научих сина си да ползва отвертка, и той ме попита защо имаме толкова инструменти, които не ползваме.
Всеки инструмент е урок. Някои ползваш всеки ден, други само веднъж. Но ги помниш всички.Това видео е перфектен пример за изкушението, което всички изпитваме. Гледай го и виж дали няма да разпознаеш някой призрак от собствената си работилница – 7 инструмента, които никога не си пробвал (но трябва) – YouTube
Въпроси за размисъл
- Кой е инструментът в твоята барака, с който тайно се гордееш, дори да си го ползвал веднъж?
- Би ли предпочел да имаш всеки инструмент, или съсед, който ги има?
- Струваше ли си историята зад инструмента цената, която плати?
Съвети от прашния рафт
- Винаги проверявай дали можеш да наемеш или заемеш, преди да купиш специализиран инструмент.
- Ако купиш – пази кутията, може да искаш да го продадеш или дадеш назаем.
- Не се срамувай от „ползваните веднъж“ инструменти. Те са доказателство, че си опитал, научил и създал нещо с ръцете си.
- Започни „инструментна библиотека“ със съседите. Ще спестиш пари, място и може да намериш приятел, който знае как се оправя течаща тръба.
